РЀВНА СЕ, -еш се, мин. св. -ах се, несв., непрех. Остар. и диал. Харесвам се, нравя се.
РЀВНЕ МИ СЕ несв., непрех. Остар. и диал. Харесва ми, нрави ми се. А л е к с а н д ъ р: — Ще бъдеш преименувана Теодора — „Дар от бога“ — това име много ми се ревне. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 172. След това тя сама отвори приказка за Ненка и зе да фали неговата добрина и работливост. Тя докара, че и ней се много ще и много ѝ се ревне да може да им стане Ненко зет. Т. Влайков, Съч. І, 114. Той иска да бъде велик и му се ревне да мисли, че това се постига само с желание да бъдеш такъв. П. П. Славейков, Събр. съч. VІ (2), 347.